Навън валеше тихо, нежно.
Аз уж държах се някакси, небрежно.
А снегът през ноември се трупаше вън
и у мен се връщаха спомени като насън.
Ти помниш ли, помниш ли онази пързалка?
Когато от смях шейната ни бе като совалка.
Когато от сутрин чак до късен мрак,
с теб се спускахме пак, и пак, и пак.
Замръзнала, в мойта ръка се отрони сълзичка,
не от мъка, болка, а просто падаща звездичка.
Описала с лед тъй нежната зима,
когато любовта ни бе като за трима. ...