9 дек. 2011 г., 10:05

Сомнамбулизъм 

  Поэзия
5.0 / 2
867 0 3
Болката се разкъсва на хартиени
късове и полита в безветрие,
искам да открия панацеята
на болните си мисли и да се
излекувам от бездарие,
уморена от безсилие се унасям
в мечтаене и забравям да се
събуждам на разсъмване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »