fric65 (Венцислав)
98 35
13 июл. 2007 г., 14:08

СОНЕТ № 2 

  Поэзия
783 0 2
СОНЕТ №2

 Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
 за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато.
Избяга с друг и той те похити.
Все още ме боли душата,
че истините станаха лъжи.

© Венцислав Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??