fric65 (Венцислав)
98 35
13.07.2007 г., 14:08 ч.

СОНЕТ № 2 

  Поезия
785 0 2
СОНЕТ №2

 Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
 за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато.
Избяга с друг и той те похити.
Все още ме боли душата,
че истините станаха лъжи.

© Венцислав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??