СОНЕТ № 23
Прибрах крилете, свих си знамената.
Оттеглих се във хладни планини.
В гора красива, непозната
попаднах странно и се възродих.
Прегърнах фея със зелен воал.
Пречистих се в кристални водопади.
На троловете станах, без да искам, крал.
Но все по тебе дълго страдах.
Явяваха ми се видения.
Погалваше ме със ефирни устни.
В градина със ухаещи гардении
се гонихме, но те изпуснах.
Не се увличай във съмнения,
защото ще ти стане пусто.
© Венцислав Все права защищены