СОНЕТ № 23

                         Прибрах крилете, свих си  знамената.

                         Оттеглих се във хладни планини.

                         В гора красива,  непозната

                         попаднах странно и се възродих.

                         Прегърнах фея със зелен воал.

                         Пречистих се в кристални водопади.

                         На троловете станах, без да искам, крал.

                         Но все по тебе дълго страдах.

                         Явяваха ми се  видения.

                          Погалваше ме със ефирни устни.

                          В градина със ухаещи гардении

                          се гонихме, но те изпуснах.

                           Не се увличай във  съмнения,

                                               защото ще ти стане пусто.