Ела и остани...                           Изслушай ме сега!

Душата ми гори...                     Сърцето ми тупти...

от обич, моля... спри,                че мой живот си ти,

от мене не страни...                  без теб е днес тъга!

Не тръгвай, погледни!             Подавам ти ръка!

Вината ме мори...                      Страдание гнети...

На колене дори                         пак моля те, прости...

пак моля: Остани!                     Изгрей, бъди Дъга!

Сгреших, признавам аз!           Как сляп съм бил преди...

И омагьосан с дни                      не бях до теб, а с жар

препусках час по час...             борих се с проблеми –

и в спор с химери бях...             беснееха дилеми!

Прогледнах... Остани!               Ах, ти си само дар!

Ти всичко си, разбрах!              За мен си всичко ти!