Ела и остани... Изслушай ме сега!
Душата ми гори... Сърцето ми тупти...
от обич, моля... спри, че мой живот си ти,
от мене не страни... без теб е днес тъга!
Не тръгвай, погледни! Подавам ти ръка!
Вината ме мори... Страдание гнети...
На колене дори пак моля те, прости...
пак моля: Остани! Изгрей, бъди Дъга!
Сгреших, признавам аз! Как сляп съм бил преди...
И омагьосан с дни не бях до теб, а с жар
препусках час по час... борих се с проблеми –
и в спор с химери бях... беснееха дилеми!
Прогледнах... Остани! Ах, ти си само дар!
Ти всичко си, разбрах! За мен си всичко ти!
© Асенчо Грудев Всички права запазени