Щастлив съм аз, че теб те имам!
Аз винаги при теб ще спра...
Дори да е сковала зима,
цветя за теб ще набера!
Смирен до тебе ще застана...
И ще лекувам свойте рани!
И нищо аз, че не съм млад,
обичам теб и твоя свят!
Най-истинска ти с мен остана!
Невидима е твойта власт!
Ръцете ти целувам аз
и зад гърба ти ще застана!
Денят ми с теб ще зазори!
Не си ми само хоби ти!
14.08.2010 г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены