Созопол

15 июн. 2010 г., 11:55

Поэзия » Пейзажная

5.0 / 5

707 0 6

Скалата очаква вълните след дългия бяг,
тук-там се стрелва забързана чайка.
Старинният град - надвесен над морския бряг,
за лятото жарко суетно сякаш се вайка...
Притиснати къщи с оранжеви, весели шапки,
прозорците гледат замислено с тъжни очи,
флиртуват с морето през нощите кратки,
целунати нежно с последните топли вълни...
Есента щом дойде - любовта изстива,
чайките напускат кат деца дома.
Няма слънце жарко, дето да събира
в целувка дълга лятото с брега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъртва любов
Дождик

Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »