asizi (Nina Toshich)
226 3987
15 jun 2010, 11:55

Созопол 

  Poesía » Del paisaje
660 0 6

Скалата очаква вълните след дългия бяг,

тук-там се стрелва забързана чайка.

Старинният град - надвесен над морския бряг,

за лятото жарко суетно сякаш се вайка...

 

Притиснати къщи с оранжеви, весели шапки,

прозорците гледат замислено с тъжни очи,

флиртуват с морето през нощите кратки,

целунати нежно с последните топли вълни...

 

Есента щом дойде - любовта изстива,

чайките напускат кат деца дома.

Няма слънце жарко, дето да събира

в целувка дълга лятото с брега.

 

В зими мразовити, къщичките клети,

побелели, тъжни, с хлътнали очи,

търпеливо чакат морските завети,

крясъка на чайки с първите лъчи...

 

 

 

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря - Водолейче, Забравена, Плами,Леонардо,Весела, Вили,Ангеле, Веси, Еми...стоплихте ме като созополското слънце...Желая ви слънчево лято и много обич...
  • Много красиво написано!
  • Много нежен стих за един чудесен град!
    Гони те и носталгията, май...
    и мен...
    Поздравления!
  • Далече е зимата, така че да се се радваме на лятото, на цветните шапки и разнородната глъч!
  • "Старинният град - надвесен над морския бряг,
    за лятото жарко суетно сякаш се вайка..."

    !!!
  • Обичаш го този град, личи си!
Propuestas
: ??:??