Диагноза смразяващо страшна.
Но в очите ми няма сълзи.
Защо въобще да се плаша?
Не боли да умра. Не боли...
Тримата гледат учудено
(мама, сестрата и доктора) -
как успявам, съвсем непринудено,
да поклатя глава: "Чак пък толкова!"?
Те не знаят - във вените ледени
от години отрова тече,
насъбрана от тежките погледи
на до лудост обичан човек. ...