Спасител (за Миро от с. Рупки)

6 февр. 2009 г., 22:06

Поэзия » Другая

900 0 2

Аз умирах! Бях на дъното сама!

Около мен имаше само вода…

Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…

Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…

Агонията ми се стори цяла вечност,

като на филм видях живота си.

Как исках да живея! Не! Не беше честно!

Тогава, в сетния ми дъх, яви се ти!

Благодарение на теб сега съм жива!

Ти беше смел, веднага скочи във водата –

постъпка, толкова човешка и красива,

а аз за теб бях просто непозната.

Изминаха години. Аз не те забравих.

Не помня ясно твоето лице,

но с жеста, който ти за мен направи,

завинаги оставаш в моето сърце!

Спасителю, благодаря ти от сърце!

Бъди щастлив съпруг и горд баща

и нека твоето прекрасно дете

да наследи добрата ти душа!

Fontaine (Димитър Димчев)

2009-02-10T07:40:08+02:00

Тук не съм напълно съгласен с Нели, защото понякога един стих изглежда уникално маргинален и блед...а всъщност блести!
И Един въпрос към нея:Кой се най-големите творби на великите майстори в поезията.Дали са тези, простите
Nelsan (Нели Вангелова)

2009-02-07T00:21:58+02:00

Не, не е! Като чувство да, но не и като форма.