Спасител (за Миро от с. Рупки)
Аз умирах! Бях на дъното сама!
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност,
като на филм видях живота си.
Как исках да живея! Не! Не беше честно!
Тогава, в сетния ми дъх, яви се ти!
Благодарение на теб сега съм жива!
Ти беше смел, веднага скочи във водата –
постъпка, толкова човешка и красива,
а аз за теб бях просто непозната.
Изминаха години. Аз не те забравих.
Не помня ясно твоето лице,
но с жеста, който ти за мен направи,
завинаги оставаш в моето сърце!
Спасителю, благодаря ти от сърце!
Бъди щастлив съпруг и горд баща
и нека твоето прекрасно дете
да наследи добрата ти душа!
© Даринка Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не, не е! Като чувство да, но не и като форма.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И Един въпрос към нея:Кой се най-големите творби на великите майстори в поезията.Дали са тези, простите