Спасително въже

22 мар. 2010 г., 00:25

Поэзия » Любовная

903 0 3

Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...

Нощта ни е последна, но не и прощална...

Виж, гърчи се съществото у мен...

последната нощ ще се стопи в пореден ден...

Намерих си въже, за да се хвана.

Намерих си въже, достатъчно за двама.

Завързах душата си за въжето,

оплетох заедно с нея и сърцето.

И виж, кърви душата, прерязах я с това въже,

кръвта наопаки тече...

А стисках конопа сплетен,

студен ми се струваше бриза летен.

И моето въже завлече ме до теб,

помоли ме да те завържа поне за век.

И сплетох нашите ръце в конопа кървав

нека видим кой ще се отвърже пръв.

Но, отчаяна, спасението си превърнах в проклятие,

между ръцете ни и въжето появи се непорочното зачатие.

И превърна се въжето във верига, заченахме си орисия...

Откъсна се, а аз обрекох се да връзвам със въжето всеки...

ама че просия...

gerrda (Геновева Христова)

2010-03-22T13:19:23+02:00

а има ли материална душа?
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-03-22T06:49:01+02:00

последна нощт -в пореден ден -хареса ми ок
plami-6 (Плами)

2010-03-22T05:28:49+02:00