TotalEclipse (Росица Саси Дамянова)
45 48
22 mar 2010, 0:25

Спасително въже 

  Poesía » De amor
904 0 3

Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...

Нощта ни е последна, но не и прощална...

Виж, гърчи се съществото у мен...

последната нощ ще се стопи в пореден ден...

Намерих си въже, за да се хвана.

Намерих си въже, достатъчно за двама.

Завързах душата си за въжето,

оплетох заедно с нея и сърцето.

И виж, кърви душата, прерязах я с това въже,

кръвта наопаки тече...

А стисках конопа сплетен,

студен ми се струваше бриза летен.

И моето въже завлече ме до теб,

помоли ме да те завържа поне за век.

И сплетох нашите ръце в конопа кървав

нека видим кой ще се отвърже пръв.

Но, отчаяна, спасението си превърнах в проклятие,

между ръцете ни и въжето появи се непорочното зачатие.

И превърна се въжето във верига, заченахме си орисия...

Откъсна се, а аз обрекох се да връзвам със въжето всеки...

ама че просия...

© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??