4 апр. 2008 г., 07:57
Спектакъл
Колко трудно е човек да свикне с болката,
със съмнението, загнездено в душата,
с разочарованието от това, което
си смятал за подарък от съдбата.
И с лунен прах посипва се тревога,
сърцето ми обвиха пръсти вледенени
и с посинели устни шепна, че не мога
да свикна с празнината вътре в мене.
С думи жлъчни "приятели" ме утешават,
преграждайки ми пътя за бягство от ада,
ако не намеря подслон, аз просто ще изчезна,
любовта ще ме пожертва без пощада.
Изранена от оковите на страха, стена,
сам сама съм по пътя студен надолу -
трагичен герой във главната роля
на живота във вечното бляскаво шоу.© Павлина Ненова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Интересно!
-
Много точно си го казала!Поздрави от мен!!!Усмихни се и вярвай че в края на тунела има светлина!Не си сама вече си спечели в мое лице фенка...и може би приятелка
-
Тъжен стих...много истини казваш...
но не си сама...с обич, Павлина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
преграждайки ми пътя за бягство от ада..."
Да се чуди човек - толкова младичка и вече...мъдра! Браво!