4.04.2008 г., 7:57 ч.
Спектакъл
Колко трудно е човек да свикне с болката,
със съмнението, загнездено в душата,
с разочарованието от това, което
си смятал за подарък от съдбата.
И с лунен прах посипва се тревога,
сърцето ми обвиха пръсти вледенени
и с посинели устни шепна, че не мога
да свикна с празнината вътре в мене.
С думи жлъчни "приятели" ме утешават,
преграждайки ми пътя за бягство от ада,
ако не намеря подслон, аз просто ще изчезна,
любовта ще ме пожертва без пощада.
Изранена от оковите на страха, стена,
сам сама съм по пътя студен надолу -
трагичен герой във главната роля
на живота във вечното бляскаво шоу.© Павлина Ненова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересно!
-
Много точно си го казала!Поздрави от мен!!!Усмихни се и вярвай че в края на тунела има светлина!Не си сама вече си спечели в мое лице фенка...и може би приятелка
-
Тъжен стих...много истини казваш...
но не си сама...с обич, Павлина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
преграждайки ми пътя за бягство от ада..."
Да се чуди човек - толкова младичка и вече...мъдра! Браво!