Цъки (Христо Манчев)
182 489
13 дек. 2017 г., 00:50

Спомен 

  Поэзия » Свободный стих
628 0 3

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е. 
към кръчмата несигурно вървя
отново...
с душа съблечена.

Зима е... Душата търси маковете
тъй красиви и отровни

от една жена която на ''ужким'' 
ме обичаше...

 като деца с нея си

играехме на  ''жмичка''

и  на чичо доктор...

Също.

© Христо Манчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре, че ги има спомените... Поздрави!
  • Ех,Христо!Много ми хареса!Поздрави!
  • Няма да намериш макове в кръчмата. И кокичета няма. Знаеш ли, приличаш ми на богомил, но не си. Самобичуваш се, но не се пречистваш. Или спри да се бичуваш, или позволи пречистване. Така се разкъсваш. Приятелски поздрав! С целувка!
Предложения
: ??:??