Спомен

13.12.2017 г., 0:50 ч.

Поезия » Свободен стих

703 0 3

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново...
с душа съблечена.
Зима е... Душата търси маковете
тъй красиви и отровни
от една жена която на ''ужким''
ме обичаше...
като деца с нея си
играехме на ''жмичка'' ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Предложения