Помниш ли, когато те поисках,

когато те повиках в моя ден,

когато търсех твойта обич

и ме взе във своя сладък плен?!

Помниш ли моите детски очи,

засияли от твойта светлина?!

Помниш ли красивите наши мечти,

отхвърлили тежкия мрак и тъга?!

Помниш ли нашто топло лято,

изгарящо във мека страст,

потопено в нежни спомени

и от нашите животи вече част?!

Без тебе бъдещето е излишно,

без тебе настоящето е прах,

без тебе слънцето не свети,

без тебе има само страх.

Но ти си тук и всичко има смисъл -

и думите, и дните, и дори грехът.

Ти си тук и аз живея,

и пак е само наш светът.