13.01.2009 г., 19:21 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
697 0 1

Помниш ли, когато те поисках,

когато те повиках в моя ден,

когато търсех твойта обич

и ме взе във своя сладък плен?!

 

Помниш ли моите детски очи,

засияли от твойта светлина?!

Помниш ли красивите наши мечти,

отхвърлили тежкия мрак и тъга?!

 

Помниш ли нашто топло лято,

изгарящо във мека страст,

потопено в нежни спомени

и от нашите животи вече част?!

 

Без тебе бъдещето е излишно,

без тебе настоящето е прах,

без тебе слънцето не свети,

без тебе има само страх.

 

Но ти си тук и всичко има смисъл -

и думите, и дните, и дори грехът.

Ти си тук и аз живея,

и пак е само наш светът.

© Габриела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??