Бяло спокойствие пада навън -
на сняг ухае и на сън.
Печени ябълки дремят във фурната,
по - ароматни и от снега,
спомнят ми грижата,
топлата грижа на една жена.
Тя е със селски и морни ръце -
те са неспирни, сурови и милващи,
тя е с набръчкано, честно лице,
бледо и някак замислено.
Аз й обгръщам плещите, приведени.
“Чедо, да тръгваме !”- казва ми тя. ...