Eia (Росица Танчева)
436 13844
9 nov 2010, 11:09

Спомен 

  Poesía » Otra
621 0 14

Бяло спокойствие пада навън -

на сняг ухае и на сън.

Печени ябълки дремят във фурната,

по - ароматни и от снега,

спомнят ми грижата,

топлата грижа на една жена.

 

Тя е със селски и морни ръце -

те са неспирни, сурови и милващи,

тя е с набръчкано, честно лице,

бледо и някак замислено.

 

Аз й обгръщам плещите, приведени.

“Чедо, да тръгваме !”- казва ми тя.

Бавно вървим през градини, поляни...

НЕ - под бетонни стрехи, по асфалт.

 

“Бяло спокойствие пада в градините,

чедо, мирише на сняг.”

“Алма дере”, орехите, смокините,

виждат очите й пак.

После в сивия блок се прибираме.

Хлопва вратата зад нас.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??