Умира денят
и слънцето изгаря
в хиляди огньове.
Болката горчи в сърцето
и нещо в мен умира.
Последен залез
и последен спомен.
На колене
аз моля времето да спре,
да бъда още малко тук,
да бъда –
още миг поне...
© Даниела Петракиева Все права защищены