Наоколо е тишина,
градчето сякаш е заспало. 
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.

Вървя по есенния път,
а в мен е пусто и студено.
От очите ми сълзи текат
и капят сякаш уморено.

И в този тих, вълшебен час,
когато слънцето залязва 
за него в миг си спомних аз.
И скръб сърцето ми прорязва..

Аз спомних си за две очи,
чийто поглед ме изгаря.
Те казват ми: "Не се сърди!
Все някога ще ме забравиш!"

И аз вървя съвсем сама,
загърната със наметало.
Наоколо е тишина.
Градчето сякаш е заспало...