31 dic 2004, 0:04
Спомен
Наоколо е тишина,
градчето сякаш е заспало.
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.
Вървя по есенния път,
а в мен е пусто и студено.
От очите ми сълзи текат
и капят сякаш уморено.
И в този тих, вълшебен час,
когато слънцето залязва
за него в миг си спомних аз.
И скръб сърцето ми прорязва.. ...
градчето сякаш е заспало.
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.
Вървя по есенния път,
а в мен е пусто и студено.
От очите ми сълзи текат
и капят сякаш уморено.
И в този тих, вълшебен час,
когато слънцето залязва
за него в миг си спомних аз.
И скръб сърцето ми прорязва.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Нуша Петрова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
