10 янв. 2018 г., 22:39

Спомен от начало 

  Поэзия
601 3 18
Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета,
гледам ги с поглед на новороден.
Мама изважда
гръд като облак,
впивам ръчички като гладник.
Татко се смее :
Стига му толкова!
Силен ще стане той! И умник! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??