10.01.2018 г., 22:39 ч.

Спомен от начало 

  Поезия
600 3 18
Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета,
гледам ги с поглед на новороден.
Мама изважда
гръд като облак,
впивам ръчички като гладник.
Татко се смее :
Стига му толкова!
Силен ще стане той! И умник! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??