28 нояб. 2006 г., 18:53

Спомен от песен 

  Поэзия
865 0 3

Спомен от песен

И какво ни остава тогава,

щом настигне ни мракът?

С пепелта от изгряла жарава

ще посипе листата.

Мъдро бързият ден отминава

и се скрива в шепите хорски.

Златоструйното слънце продава

на дървета и птици въпроси.

И в кожусите сгушени хората

като питанки в сън преминават.

Горе светят крилати апостоли,

долу в кал се покриват палтата.

Шум без думи - и мракът приижда.

Шум от гмеж и чувства изстискани.

Пропилява, денят пропилява

всяко чувство - остава жарава.

Нося в шепите спомен от песен.

Вън е хладно

и шепне в ухото ми есен.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??