28 nov 2006, 18:53

Спомен от песен 

  Poesía
874 0 3

Спомен от песен

И какво ни остава тогава,

щом настигне ни мракът?

С пепелта от изгряла жарава

ще посипе листата.

Мъдро бързият ден отминава

и се скрива в шепите хорски.

Златоструйното слънце продава

на дървета и птици въпроси.

И в кожусите сгушени хората

като питанки в сън преминават.

Горе светят крилати апостоли,

долу в кал се покриват палтата.

Шум без думи - и мракът приижда.

Шум от гмеж и чувства изстискани.

Пропилява, денят пропилява

всяко чувство - остава жарава.

Нося в шепите спомен от песен.

Вън е хладно

и шепне в ухото ми есен.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??