Спомен за любовта

31 мая 2008 г., 15:43

Поэзия » Любовная

775 0 3

За любов започна да говориш,

но как като ти не знаеш какво е любовта.
Как ден след ден за нея да се бориш,

да раздаваш малко по малко своята душа.
Да се радваш, че я има.

Да си щастлива само от мисълта,

че човекът, който обичаш, е щастлив,

макар че ти оставаш сама.
Много хора ме гледаха с насмешка

и подценяваха моята мечта,

а аз се питах: "Нима да обичаш не е човешко?

Какво от това, че той е с нея, а аз - сама?"
И така минаваха си дните.

И така по-празен ставаше светът.
Не можех да крия вече сълзите в очите.

Не можех да се боря с любовта.
Болеше, но обичах. Щастлива бях от това.

Спомен в сърцето ми остава.

Спомен за любовта. Все още има в мен надежда.

Вдъхва ми сила, че някога,

някъде ти ще си с мен.

И ще успееш да запълниш празнотата в моя ден.

Rois (Събина Брайчева)

2008-07-31T03:26:10+03:00

Много, много ми хареса!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2008-05-31T23:17:45+03:00

добре си Разбита щом така хубаво разказваш
Zlatka` (Някоя)

2008-05-31T22:15:31+03:00

Хубав стих, но аз да ти кажа, че това, което чакаш, ще дойде, когато най-малко очакваш Пожелавам ти го и недей да страдаш