Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
31.05.2008 г., 15:43 ч.

Спомен за любовта 

  Поезия » Любовна
746 0 3

За любов започна да говориш,

но как като ти не знаеш какво е любовта.
Как ден след ден за нея да се бориш,

да раздаваш малко по малко своята душа.
Да се радваш, че я има.

Да си щастлива само от мисълта,

че човекът, който обичаш, е щастлив,

макар че ти оставаш сама.
Много хора ме гледаха с насмешка

и подценяваха моята мечта,

а аз се питах: "Нима да обичаш не е човешко?

Какво от това, че той е с нея, а аз - сама?"
И така минаваха си дните.

И така по-празен ставаше светът.
Не можех да крия вече сълзите в очите.

Не можех да се боря с любовта.
Болеше, но обичах. Щастлива бях от това.

Спомен в сърцето ми остава.

Спомен за любовта. Все още има в мен надежда.

Вдъхва ми сила, че някога,

някъде ти ще си с мен.

И ще успееш да запълниш празнотата в моя ден.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много ми хареса!
  • добре си Разбита щом така хубаво разказваш
  • Хубав стих, но аз да ти кажа, че това, което чакаш, ще дойде, когато най-малко очакваш Пожелавам ти го и недей да страдаш
Предложения
: ??:??