Спомен за моя баща

1 мар. 2024 г., 11:13

Поэзия

227 4 4

СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА

... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,

баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –

поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,

доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница,

попита как я караш днес, момче, и тихичко донади: – Как е мама? –

е, как да е? – живеем на парче, и – уж, сме тук, а сякаш, че ни няма,

и – както всички хорица в света, особено – във белите държави,

залъгвам се, че идва пролетта, а пролетта – за всинца ни, се бави,

на тръгване баща ми се стиши – и сетне се изгуби нейде в здрача.

Така навярно нашите души – брезички бели, във съня ни плачат.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-03-01T15:05:51+02:00

Плачат, Валюше, плачат.
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2024-03-01T14:07:39+02:00

Прекрасно си описал любовта между баща и син.
Велев1979 (Владимир Велев)

2024-03-01T14:03:26+02:00

Отново уникално стихотворение! Е, признавам, че и ме натъжи... Така и трябва да е всъщност... Пет звезди от мен... Страх ме е да го слагам в графа Любими, защото четейки го пак ще ме натъжи... Ще го сложа все пак...
художника (Веселин Христов)

2024-03-01T13:20:57+02:00

"Чвореста десница".... великолепен изказ. Мир на душичките им Валка, а на теб честита Баба Марта. Да си все така загадъчен и зевзеклия, поете!