Валери_Станков (Валери Станков)
1459 960
1.03.2024 г., 11:13 ч.

Спомен за моя баща 

  Поезия
226 4 4

СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА

 

... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,

баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –

поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,

доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница,

попита как я караш днес, момче, и тихичко донади: – Как е мама? –

 

е, как да е? – живеем на парче, и – уж, сме тук, а сякаш, че ни няма,

и – както всички хорица в света, особено – във белите държави,

залъгвам се, че идва пролетта, а пролетта – за всинца ни, се бави,

на тръгване баща ми се стиши – и сетне се изгуби нейде в здрача.

Така навярно нашите души – брезички бели, във съня ни плачат.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Плачат, Валюше, плачат.
  • Прекрасно си описал любовта между баща и син.
  • Отново уникално стихотворение! Е, признавам, че и ме натъжи... Така и трябва да е всъщност... Пет звезди от мен... Страх ме е да го слагам в графа Любими, защото четейки го пак ще ме натъжи... Ще го сложа все пак...
  • "Чвореста десница".... великолепен изказ. Мир на душичките им Валка, а на теб честита Баба Марта. Да си все така загадъчен и зевзеклия, поете!
Предложения
: ??:??