Спомен за онова момче

20 февр. 2023 г., 11:01

Поэзия

611 4 4

СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ

… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,

аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,

и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,

и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида,

в небето вихрих тихи хвърчила, отидоха си книжните ми лодки,

мечтите ми си пуснаха крила и литнаха – загадъчни и кротки,

прочетох на фенерче Дон Кихот, завит под одеялцето на мама,

не знаех, че и моят мил живот ще бъде просто зрителна измама,

редя го в рими – пълен идиот! – но кой да чуе тихите ми вопли?

Аз бях дете, което цял живот рисува слънчица, за да ви топли.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-02-21T15:11:27+02:00

Толкова естествена, топла и съкровена поезия.
Прокопи (Пламен Рашков)

2023-02-20T15:35:10+02:00

Великолепно!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-02-20T14:59:15+02:00

в небето вихрих тихи хвърчила, отидоха си книжните ми лодки,

мечтите ми си пуснаха крила и литнаха – загадъчни и кротки,
прочетох на фенерче Дон Кихот, завит под одеялцето на мама,
не знаех, че и моят мил живот ще бъде просто зрителна измама,

Но си орисан да пишеш с всяка фибра на тялото си!
ninasar (Nina Sarieva)

2023-02-20T14:33:32+02:00

Прекрасно!