Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
20.02.2023 г., 11:01 ч.

Спомен за онова момче 

  Поезия
613 4 4

СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ

 

… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,

аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,

и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,

и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида,

в небето вихрих тихи хвърчила, отидоха си книжните ми лодки,

 

мечтите ми си пуснаха крила и литнаха – загадъчни и кротки,

прочетох на фенерче Дон Кихот, завит под одеялцето на мама,

не знаех, че и моят мил живот ще бъде просто зрителна измама,

редя го в рими – пълен идиот! – но кой да чуе тихите ми вопли?

Аз бях дете, което цял живот рисува слънчица, за да ви топли.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова естествена, топла и съкровена поезия.
  • Великолепно!
  • в небето вихрих тихи хвърчила, отидоха си книжните ми лодки,

    мечтите ми си пуснаха крила и литнаха – загадъчни и кротки,
    прочетох на фенерче Дон Кихот, завит под одеялцето на мама,
    не знаех, че и моят мил живот ще бъде просто зрителна измама,

    Но си орисан да пишеш с всяка фибра на тялото си!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??