8 нояб. 2011 г., 13:32
Спомен за училище
1050
1
0
Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат.
Ще си стиснем длани, ще поседнем до късен нощен час, ще дойдат всички.
Само младостта единствено ще липсва между нас.
Не ще танцуваме, а ще разкажем за трудности, семейства и мечти.
Ще помълчим.
В очите може даже и топла влага в миг да заблести.
И в този миг, в бъдещето зрели, на миналото чест ще отдадем.
И този спомен, мил и нежен, завинаги ще отнесем!!!
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат.
Ще си стиснем длани, ще поседнем до късен нощен час, ще дойдат всички.
Само младостта единствено ще липсва между нас.
Не ще танцуваме, а ще разкажем за трудности, семейства и мечти.
Ще помълчим.
В очите може даже и топла влага в миг да заблести.
И в този миг, в бъдещето зрели, на миналото чест ще отдадем.
И този спомен, мил и нежен, завинаги ще отнесем!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Красимира Петрова Все права защищены
Предложения
-
-
В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
-
Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
-
Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
