Прекалила съм с грима, и с пудрата, и със спиралата. А радиото все така реди... позабравената, но незабравима... хулената, но все още любима... символ и на болката, и на обичта.
Не издържах до припева, роди се рекичка от очите ми, почерни се, после се прероди в дъжд. Изми дъждът маскарада и се огледа в огледалото споменът.
Споменът, толкова пазен, заключен зад толкова врати, заровен сред милиони песъчинки и изгубен сред безброи звезди. НАШАТА песен го откри...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.