21 jun 2007, 20:02

споменът под маскарада 

  Poesía
572 0 4
Прекалила съм с грима,
и с пудрата, и със спиралата.
А радиото все така реди...
позабравената, но незабравима...
хулената, но все още любима...
символ и на болката, и на обичта.
Не издържах до припева,
роди се рекичка от очите ми,
почерни се, после се прероди в дъжд.
Изми дъждът маскарада
и се огледа в огледалото споменът.
Споменът, толкова пазен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??