В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели,
без гласове.
В онзи ден, спомняш ли си?
С теб седяхме и гледахме,
Лебеди неразделни,
в езеро.
Седяхме онемели.
Доплуваха до нас, до брега.
Две души до край неразделни -
Влюбени.
Погледнахме се странно.
Този ден и до днес остана в нас,
във сърцата ни, във спомени.
Завинаги...
Спомняш ли си за онзи ден.
С теб играхме без да спрем.
На пясъка, сред вълните.
На брега.
Седяхме под звездите.
Огрявахме с поглед нощта.
Сред залеза с китарите.
На брега.
Чайките заслушани, във нас,
във неземните слова.
Във две Души неразделни -
Влюбени.
© Георги Янев Все права защищены