В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели, 
без гласове.

В онзи ден, спомняш ли си? 
С теб седяхме и гледахме,
Лебеди неразделни, 
в езеро.

Седяхме онемели. 
Доплуваха до нас, до брега.
Две души до край неразделни - 
Влюбени.

Погледнахме се странно. 
Този ден и до днес остана в нас,
във сърцата ни, във спомени. 
Завинаги...

Спомняш ли си за онзи ден.
С теб играхме без да спрем.
На пясъка, сред вълните. 
На брега.

Седяхме под звездите.
Огрявахме с поглед нощта.
Сред залеза с китарите.
На брега.

Чайките заслушани, във нас, 
във неземните слова.
Във две Души неразделни -
Влюбени.