Днес слязох във ада
да взема Душата си.
Бях я забравила вече.
Посрещна ме Дяволът –
все тъй противно,
дебело и потно човече.
Преметна през рамо
косата си мазна
в червената тога се спъна.
“Нне може” – ми каза -
“Душата омразна
На горната Зèмя да върна!” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.