13 feb 2010, 11:41

Спор с Дявола 

  Poesía » Otra
531 0 9

Днес слязох във ада

да взема Душата си.

Бях я забравила вече. 

 

Посрещна ме Дяволът –

все тъй противно,

дебело и потно човече. 

 

Преметна през рамо

косата си мазна

в червената тога се спъна. 

 

“Нне може” – ми каза -

“Душата омразна

На горната Зèмя да върна!”  

 

“Защо?” – го попитах -

“Нали ти послужи?

Нали беше много прилежна?” 

 

“Не може, защото

тя още е нужна

на моето Царско Светейшество!”  

 

“Но тя е дрогирана!

Виж – полужива.

Не мърда дори и със поглед!   

 

А горе за нея

една самодива

накарах да пее литоги!” 

 

Ако я забравя,

без нея не мога

отново света да обикна. 

 

Най-страшно обаче

ще бъде без нея

да взема дори и да свикна.  

 

А мисля, че горе

оставих да чака

най-чудния мъж на Земята! 

 

За него ми трябва,

дори полужива,

да върна обратно душата!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??