Спри се

Защо не ме чуваш, сърце?

Кажи, защо отказваш да го заличиш?

Защо туптиш със страшна сила

когато е около мен?

Заповядвам ти да спреш!

Нима надежда в теб все още има,

че някога ще бъде твой?

Недей се заблуждава вече!

Остави го... нека си отиде,

той толкова те нарани,

така се подигра,

а все за него питаш.

Кажи му: „Сбогом!” и поспри се,

не измъчвай повече и мен.

Дотегна ми от празни приказки

и романтични идеали,

дотегна ми от всевъзможни лъжи

и невъзможни мечти.

Не разбра ли?... Всичко е било игра!

... Недей... чуваш ли ме... спри...