Спри се
Защо не ме чуваш, сърце?
Кажи, защо отказваш да го заличиш?
Защо туптиш със страшна сила
когато е около мен?
Заповядвам ти да спреш!
Нима надежда в теб все още има,
че някога ще бъде твой?
Недей се заблуждава вече!
Остави го... нека си отиде,
той толкова те нарани,
така се подигра,
а все за него питаш.
Кажи му: „Сбогом!” и поспри се,
не измъчвай повече и мен.
Дотегна ми от празни приказки
и романтични идеали,
дотегна ми от всевъзможни лъжи
и невъзможни мечти.
Не разбра ли?... Всичко е било игра!
... Недей... чуваш ли ме... спри...
© Юлиана Кехайова Всички права запазени