Спрял компас

24 авг. 2017 г., 21:09

Поэзия » Любовная

273 3 2

Без тебе е същото, само че толкова иначе.
И себе си лъжа, денят ми че леко минава.
Усмихвам се винаги. Нищо, че е насила!
Упора на всеки, учител, съветник, щом трябва.

И здрава колона във храма на вярата своя,
променям земята със жест и с човешка милувка.
И колкото силно боли, аз старая се толкова
да давам на другите. Удара връщам с целувка.

Без тебе съм същата, само че много различна.
Ранена, а колко са меки, беззлобни ръцете ми!
И никой не знае, че всъщност съм твое момиче.
И само очите на двама ни са ни свидетели.

Спрял компас

Свързани произведения

Комментарии

Предложения