24 ago 2017, 21:09

Спрял компас 

  Poesía » De amor
274 3 2

Без тебе е същото, само че толкова иначе. 
И себе си лъжа, денят ми че леко минава. 
Усмихвам се винаги. Нищо, че е насила! 
Упора на всеки, учител, съветник, щом трябва. 

 

И здрава колона във храма на вярата своя, 
променям земята със жест и с човешка милувка. 
И колкото силно боли, аз старая се толкова 
да давам на другите. Удара връщам с целувка. 

 

Без тебе съм същата, само че много различна. 
Ранена, а колко са меки, беззлобни ръцете ми! 
И никой не знае, че всъщност съм твое момиче. 
И само очите на двама ни са ни свидетели. 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??