Не ми е времето тепърва
в сравнения да ровя като кърт,
макар че те сравних с пъстърва,
когато те видях за първи път.
Течеше дългата минута,
в която стъпваше с такъв финес,
че аз у теб познах кошута,
избягала от някой тъмен лес.
Цигареният дим в осмица,
чертаеше над нас съдбовен знак
и сякаш бе добра вълчица,
намерила достоен единак. ...