Сравнения

4 may 2014, 21:38

Poesía

623 0 3

Не ми е времето тепърва
в сравнения да ровя като кърт,
макар че те сравних с пъстърва,
когато те видях за първи път.

Течеше дългата минута,
в която стъпваше с такъв финес,
че аз у теб познах кошута,
избягала от някой тъмен лес.

Цигареният дим в осмица,
чертаеше над нас съдбовен знак
и сякаш бе добра вълчица,
намерила достоен единак.

Отпивах бавно, да прокудя
страхът, че може всъщност да си сън -
една красива пеперуда,
объркала мушкатото със трън.

Едва на сутринта с усмивка,
сред бял сатен и мека тишина,
видях, че в топлата завивка,
лежи до мене истинска жена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2018-02-16T16:17:02+02:00

И аз го харесах, макар и да го чета със закъснение
argonyk (Димитър Никифоров)

2014-05-06T12:55:03+03:00

...е, като начало и и това стига
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-04T23:16:11+03:00

И макар че за сега не харесвам душата ви, харесах стихотворението по много причини!